Фибромиалгия, соматично заболяване?

Фрида Кало Това е задължителна референция, когато говорим за мексиканска живопис. Сега обаче художникът придобива популярност в различна област: докторът, за когото се е превърнал в казус. Това стана след 2000 година, публикувана в списанието Артрит и ревматизъм анализ на клиничното Ви досие, живот и работа.

В статията се твърди, че Фрида Хало е страдала от фибромиалгия, неизвестна по това време болест, която я засягала голяма част от живота й и че тя се е отразила в нейното изкуство.

Според Американски колеж по ревматология организъм, установил критериите за диагностициране на фибромиалгия през 1990 г., най-честите симптоми на това заболяване са: генерализирана хронична мускулна болка в тялото, умора, нарушения на съня, когнитивни и паметни проблеми, както и депресия и тревожност. Между 2 и 4% от световното население страда, но жените са най-засегнати.

В продължение на двадесет години Световната здравна организация признава фибромиалгията за ревматично заболяване (особено като нарушение на меките тъкани), но някои специалисти не са убедени в соматичните причини и са склонни към възможен психосоциален произход.

Това противоречие около фибромиалгията, добавено към невъзможността да се изучава в останките на починал човек състояние, което не оставя физически последици, изглежда поставя под въпрос предполагаемото заболяване, което измъчваше Фрида Кало.

Медицинските проучвания върху фибромиалгията го свързват с необичайна обработка на болката. Особено два механизма са свързани с хроничната болка (характерен симптом на ревматични заболявания като ревматоиден артрит и фибромиалгия): един включващ периферната нервна система, и друга, свързана с централната нервна система.

Първият механизъм възниква поради разстройство в периферните нерви, тези, които получават информацията от сетивните органи и контролират движенията на скелетните мускули. Аномалиите могат да бъдат генерирани по няколко начина и да доведат до повишаване на болката: "физически травматични събития, друго заболяване, инциденти или големи операции, могат да бъдат свързани с появата на фибромиалгия", обясни той. Рубен Бургос Варгас, професор в Медицинския факултет на UNAM и доктор в Общата болница на Мексико.

Вторият механизъм работи на нивото на централната нервна система и предизвиква усилване на чувствителността на болката.

При нормални условия информацията, която идва от нервните крайници на сетивните органи достига до гръбначния мозък (мястото, където се извършва обработка на болката), и произвежда освобождаване на химикали (наречени невротрансмитери), които стимулират усещането за болка и те го предават на други центрове на мозъка.

Това предаване кара организма да генерира стрес-реакции или кардиопулмонални промени, характерни за възприемането на болката.

Успоредно с това в гръбначния стълб има други системи, наречени инхибиторни, които са отговорни за намаляване на отделянето на възбудителни вещества и модулират предаването на информация от сензорните рецептори.

Има доказателства, че фибромиалгията е свързана с прекомерно освобождаване на възбудителните предаватели на гръбначния мозък, което се отразява в по-голямо предаване на сигналите за болка.

Според Бургос Варгас, тази аномалия има генетичен произход: "От биологична гледна точка се приема, че има генетична предразположеност, т.е. има гени, участващи в метаболизма на медиаторите на мозъчната клетъчна функция, особено тези, които те са свързани с рецепторите на болка.

58 години след смъртта на Фрида Кало, фибромиалгията все още представлява неизвестна болест.